Не използвайте лепенки и лейкопласт върху кожата! При свалянето им по кожата на децата с ЕБ се образуват мехури, преминаващи в рани.

Пукайте мехурите със стерилна игла, защото бързо нарастват.

Превързването на раните е едно от най-стресиращите преживявания за родителите и децата с ЕБ. Потапянето във водата и съхненето на раните на въздух е болезнено. Опитвайте се да сменяте превръзките по едно и също време, това изгражда навик, който помага да понасяте тези моменти по-леко. Ако няма инфекция, някои незалепващи превръзки могат да останат на място по 3-4 дни. Трябва да намерите подходящия баланс между по-рядката смяна на превръзките и избягването на инфекции. Повечето семейства сменят превръзките през ден или през 2 дни.

Мястото, на което правите превръзките трябва да бъде достатъчно подплатено и меко за бебето, удобно за почистване, на удобна за вас височина и добре осветено. Това ще ви спести болки в кръста и ще ви помогне да се справите по-бързо. Ваничката, в която къпете бебето трябва да е наблизо. Ще ви е нужна и площ, върху която да разположите многобройните кремове, превръзки и други необходими материали.

Обикновено е удобно да ползвате мек дунапренов повивалник поставен върху скрин или маса.

Избягвайте да правите превръзки, когато детето е в креватчето си. То има нужда от място, на което да се чувства сигурно и защитено. Нека такова място бъде леглото му.

Тъй като превързването е неприятна и болезнена процедура за бебето, е добре да приготвите всичко необходимо, за да се справите възможно най-бързо. Непременно си осигурете присъствието на втори човек, който може да ви помогне или да донесе нещо забравено. Ако ползвате някакъв вид обезболяване, дайте лекарството на детето поне 30 минути преди къпането, за да има време да подейства.

Добре е да приготвите предварително:

  • стерилни игли за пукане на мехурите – извадени от хартиената опаковка;
  • антибиотичен крем – с отворена капачка;
  • вазелинов крем – с отворена капачка;
  • цинков крем – с отворена капачка;
  • превръзка, която ще е в досег с раната – вазелинова марля, или Mepitel, Adaptic, Mepilex незалепваща превръзка – извадена от хартиената предпазна обвивка и разкроена
  • марля – отворена хартиена обвивка
  • бинт или тубуларен еластичен бинт
  • ножица – добре измита със сапун, изтрита с дезинфектант или стерилизирана
  • бебешко олио – отворено
  • чист памперс, с откъснати вътрешни ластици
  • хавлиена кърпа, покрита с тензухена пелена отгоре
  • чисти дрешки
  • чиста пеленка или чаршафче
  • торба за отпадъци

Етапи на превързването:

  • намокряне/накисване и сваляне на превръзките
  • почистване/поливане с разтвор на йод или хибискръб на старите рани (ако се налага). Може да потупате внимателно мястото с напоена с хибискръб марля, но не търкайте!
  • пукане със стерилна игла/скалпел/ножички за маникюр на новите мехури, които са с размер по-голям от 1 см в диаметър.
  • намазване  с антибиотик на отворените рани или с вазелинов крем на вече зарастващите
  • намазване с цинков крем на малките мехури
  • поставяне на незалепваща превръзка върху раните
  • поставяне на попиващ марлен компрес върху незалепващата превръзка
  • прикрепяне на превръзките с бинт

Старите превръзки се свалят най-добре, като предварително се накиснат в топла течност. Това става или като натопите бебето в коритото му, или като поливате течност върху превръзката (примерно само на крачето или само на ръчичката). Подложете отдолу нагъната кърпа, която да попива течността и проявете търпение – обикновено е нужно повече време (5-10-15 минути), за да се отлепи превръзка чрез поливане, отколкото чрез потапяне във ваната.

Не дърпайте залепнали превръзки! По-добре ги намокрете отново и изчакайте.

Ако се налага да почистите рана, използвайте:

  • стерилен физиологичен разтвор или
  • светлорозов разтвор на хибискръб или
  • бледокафяв разтвор на йод  (браунол, йодасепт) или
  • октенисепт  антисептичен разтвор

Хибискръб, браунол, йодасепт и октинисепт може да купите от аптека. Разтворете ги в преварена вода или стерилен физиологичен разтвор. Не използвайте браунол и йодасепт при свръхчувствителност към йод! Октенисепт разтвор е подходящ за дезинфекция на рани върху кожата и лигавиците.

Шишенцата, завършващи със струйник са много удобни за почистване на рани, защото позволяват точност при поливането и контрол на силата на струята.

Раните, които не са инфектирани, и които са почистени чрез накисване за няколко минути в тетра или йод, нямат нужда от допълнително почистване с марля, натопена в дезинфектант.

Наблюдавайте какво е най-безболезнено за детето ви. Не използвайте спирт върху раните!

Всяко бъркане в леглото на раната забавя заздравяването и има съмнителен ефект на дезинфекция. Раните заздравяват по-бързо, когато се „разбутват” по-рядко. Затова търсете превръзки, които позволяват смяна през два-три дни. Медицинските изследвания показват, че рана, която бива поддържана топла и влажна и не засъхва, заздравява по-бързо. Такава среда осигуряват коричките върху малките ранички, затова не ги чоплете.

Малките ранички, с размер на гума на молив, зарастват по-бързо, когато се намажат с цинков крем.

Големите отворени рани могат да се намажат (или да се намаже незалепващата превръзка, която ще бъде сложена върху тях) с антибиотичен крем като Fucidin. След навършване на 1 год. възраст може да се използва противовъзпалително средство съдържащо сребърен сулфадиазин като  Flammazine / Dermazine крем. Последният не бива да се използва при недоносени деца, както и при свръхчувствителност към сулфонамиди!

За предпочитане е антибиотик да се използва само при признаци на възпаление на раната, за да не станат микроорганизмите резистентни към него. Преценете заедно с вашия лекар какъв точно антибиотик да ползвате и кога.

Следете за признаци на възпаление (инфекция):

  • Увеличен ексудат (течност от раната)
  • Зачервяване, повече болка
  • Променен цвят на раната – примерно синьо-зелен
  • Подуване
  • Кожата е по-топла, в сравнение с околната област
  • Неприятен мирис (понякога приятен, като препечен хляб)
  • Лесно кървене
  • По-бавно заздравяване

При наличие на инфекция задължително използвайте широкоспектърен антибиотик за раните. Добре е да се посъветвате с лекар, който да вземе натривка от раната, да определи какъв е причинителят на инфекцията и да предпише антибиотик, който влияе на съответния причинител.

Непременно прочетете какви са страничните ефекти на антибиотика, описани върху листовката му и ако детето ви започне да ги проявява, веднага се консултирайте отново с лекуващия лекар.

Новопоявилите се мехури трябва да се пукат, защото имат склонността да се пълнят с течност и да нарастват, като разделят слоевете на околната кожа и причиняват по-големи щети. По-голямата рана боли повече, по-бавно зараства и се инфектира по-лесно. Важно е след спукването им, течността, с която са пълни да изтече навън. За целта може леко да ги потупате с чиста марля. Кожата от покрива на мехура е добре да остане върху раната, затова не я изрязвайте.

Малките мехурчета не се нуждаят от превръзка. Често е достатъчно само да ги намажете с цинков крем. Мехур/рана трябва да се превързва, когато:

  • раната изисква защита срещу травмиране или  контакт с дрехите или
  • раната сълзи или кърви или
  • раната е инфектирана и изисква лечение на инфекцията или
  • раната е болезнена и превръзката носи облекчение

Незалепващите превръзки, които можете да ползвате са два вида:

  • стерилни марля или бинтове, пропити с вазелин – Lomatuell
  • силиконови незалепващи превръзки – Mepitel, Mepilex, Mepilex transfer

Опитът ще ви покаже кой от двата вида е по-подходящ за нуждите на вашето дете.

Всеки родител си изработва собствен начин на закрепване на превръзките, който му е удобен. За трудните за превързване места, като например връхчетата на пръстите на ръцете и  краката, ушите, врата, дупето, потърсете съвет от опитна медицинска сестра или разгледайте инструкциите на този сайт:

За пръстите на ръцете – http://www.ebinfoworld.com/hands.htm

За гърба и горната част на тялото – http://www.ebinfoworld.com/torso.htm

Запомнете – зарастването на раните зависи най-вече от самото дете. Няма вълшебно лекарство, което да ги затвори. Целта на медикаментите е да предотвратят инфектирането или да осигурят подходяща влажна среда. Организмът на детето е този, който образува новата кожа. Детето, което се храни добре и е в добро общо състояние заздравява по-бързо.