Дарете надежда:

ДЕБРА България

IBAN BG91UBBS80021013693240
SWIFT/BIC код UBBSBGSF
Обединена Българска Банка

Стартират ежемесечни благотворителни акции на“Музика за ценители“ в подкрепа на пеперудените деца

Приключи каузата за месец МАЙ организирана от фейсбук групата „Музика за ценители“ и с подкрепата на Катя Вартанова и Иван Маринов за събиране на средства за децата болни от Булозна Епидермолиза. През месец МАЙ бяха набрани 566 лева от девет човека, пред които се прекланяме най-човешки и им благодарим от сърце! Съвместно фейсбук групата „Музика за ценители“ и сдружение „ДЕБРА БЪЛГАРИЯ“ решиха, събраните средства да послужат за закупуване на скъпия препарат ТЕРЕЗИЕНОЙЛ. Бяха закупени 11 броя от него и изпратени до представител на сдружението в град Варна, който ще ги адресира до 11 деца със заболяването. 11401336_955095297844728_7827862223109805061_nСпециални благодарности за любезното съдействие на госпожа Цветослава Костадинова – управител на пловдивския клон на фирма „СТИНГ“АД и госпожа Веселина Георгиева – собственик на аптека „Амброзия“ за преференциалната цена, на която е бил договорен и закупен този препарат. Изразяваме своята благодарност и на доктор Росен Тихолов, представител на продукта ТЕРЕЗИЕНОЙЛ за България, който обеща до десетина дни да дари още 11 бройки от препарата, така че да бъдат подпомогнати 22 деца със заболяването. От сдружение „ДЕБРА БЪЛГАРИЯ“ благодарим за човещината на тези, които  ни подкрепиха!

Присаждане на кожа – това ли ще е лечението за ЕБ?

Patched dollЕлена Енева

Хората с ЕБ и семействата им бяха затаили дъх от вълнение през 2006, когато аха-аха да стане чудото и да се сдобият с лечение. Тогава проф. Микеле де Лука проведе в Модена, Италия своя първи опит по присаждане на генно-модифицирана кожа на мъж, страдащ от non-Herlitz Junctional EB. Присаждането беше успешно, и до днес, 8 години по-късно няма отхвърляне на присадката или други нежелани реакции.

Дълго време очаквахме опитите да продължат, но по една или друга причина те бяха спрени. За щастие, през 2014 тези опити са възобновени, при това не на едно, а на три места – в ЕБ-Хаус Залцбург, Австрия; в Грьониген, Холандия и в Станфорд, САЩ. Ще стане ли възможно скоро вместо превръзки, да слагаме здрава, генномодифицирана кожа върху раните, докато кръпка по кръпка подменим кожата на цялото тяло?

За да разберем най-добре какво се опитват да направят изследователите, ще проследим хронологията на последната присадка, извършена от екипа на проф.Йохан Бауер от ЕБ Хаус Австрия, в сътрудничество с екипа на проф. Микеле де Лука от Института по регенеративна медицина, Модена, Италия.

Пациентката, с която са работили, е жена, над 18-годишна възраст. През май 2014 в ЕБ-Хаус вземат чрез биопсия парченце от кожата й и го изпращат в Модена. Там от биопсията изолират епидермални стволови клетки и ги подлагат на обработка с ретровирус, който да коригира грешката в ДНК-то им. „Поправените“ клетки биват размножени, докато се получат листи кожа с размер 5 х 7 см, разположени върху специална мембрана и готови за трансплантиране.

Пет листа готова кожа са изпратени в хладилна кутия до Залцбург в началото на юли. Чрез 2-часова операция, присадките са сложени върху най-силно разранените места на бедрата на пациентката. Десет дни по-късно за първи път са свалили превръзките и две от петте присадки вече са се били захванали добре. До средата на август и третата присадка се е захванала. Състоянието на жената ще се проверява след 3, 6 и 12 месеца, за да се види дългосрочният ефект от операцията.

Екипът в Залцбург планира да разработи методика за присаждане и за пациенти с рецесивна дистрофична форма на ЕБ, при които мутациите са в гените за колаген 7 и колаген 17. Засега изчакват зелена светлина от регулаторните органи, за да започнат това клинично проучване.

Междувременно, в Станфорд, САЩ, проф. Алфред Лейн и екипът му вече са започнали своите опити за генна терапия с 23-годишен мъж с РДЕБ. На ръцете му са присадени 6 листа генномодифицирана кожа с обща площ 35 см2, в която е „поправен“ генът за колаген 7. Само месец по-късно присадките са се прихванали добре и в тях има нормален колаген. Обнадеждаващо е, че по присадените парчета кожа не се образуват мехури, нито има сърбеж. Засега само граждани на САЩ могат да се включат в това клинично проучване.

Още по-интересен е подходът на екипа от Грьониген, Холандия. За своя изненада, те са открили местенца здрава кожа по тялото на пациент с нон-Херлиц ЕБ, които никога не се разраняват. Взели са биопсия от тези здрави места, размножили са клетките, докато се получат листи кожа и са ги присадили върху рани. Присадките са се захванали само за две седмици и година и половина по-късно, местата, на които са сложени, остават здрави. Няма риск от отхвърляне на присадката, защото е направена със собствена кожа на пациента. Няма нужда и от сложна генетична обработка с ретровируси.  Достатъчно е да се намерят такива здрави места по пациента. Оказало се е, че и при други хора, страдащи от ЕБ, има такива петънца кожа по тялото.

Изследванията и клиничните опити продължават. Все още са на ранен етап, но тъй като вече се провеждат на няколко места, очакваме скоро да има публикувани резултати и да бъдат одобрени от регулаторните органи за масово прилагане.  Да се надяваме, че скоро и българи ще могат да се включват в тях и да получават здрава кожа на местата на своите най-упорити хронични рани.

Новини от Конгреса на ДЕБРА – продукти

От 19 до 21 септември в Париж се проведе Конгрес на ДЕБРА Интернешънъл – световната организация, обединяваща пациентските организации за булозна епидермолиза от различни държави. На събитието присъстваха около 300 души – пациенти, лекари, изследователи, родители и деца, хора, приели присърце борбата с това тежко хронично заболяване. Представители от българска страна бяхме Незабравка Асенова и Елена Енева от ДЕБРА България.

Във фоайето на конгресния център бяха оформени щандове на различни фирми, които предлагаха новите си продукти, подходящи за хора с ЕБ:

Finoderm release – спрей, който помага за лесното отлепяне на залепващи се към кожата превръзки като левкопласт и други подобни.

Спрей Niltac

В България отскоро се продава подобният спрей Niltac и семействата, които го ползват са много доволни от действието му. С него бързо разлепят прилепнали към раните дрехи или превръзки, без болка и без допълнително нараняване. Може да се поръча от фирма “РСР” или чрез ДЕБРА.

Крем KeragelT

KeragelT – това е гел, богат на кератини, подходящ за сухи или слабо сълзящи рани. Осигурява влажна среда, наситена с кератин, която стимулира зарастването на раната. Подходящ е за пациенти с рецесивна дистрофична ЕБ. Съкращава времето за заздравяване и прави кожата по-здрава и плътна. Въздейства на хронични рани. Необходимо е да се ползва няколко месеца, преди да се видят резултатите.

Все още не се внася в България, но наши семейства са го поръчвали от Турция. Очакваме скоро да споделят впечатленията си.

Кремовете на Avene

Avene XeraCalm – различни овлажняващи кремове, създадени да намаляват сърбежа и дразненето на кожата. Подходящи за чувствителна кожа.

Вероятно се продават и в България, в аптеките, предлагащи продукти на Avene.

Бельо от Tubifast

Безшевно бельо от Tubifast – бодита, блузки и клинчета, произведени от еластичния материал, от който са направени тръбните бинтове Tubifast. Много удобни за прикрепване на превръзките върху тялото. Предпазват дрехите от използваните кремове и масла. Защитават кожата от нараняване, включително и от чесане. Стават за многократна употреба. Имат размери и за новородени, и за по-големи деца.

При проявен интерес към тях можем да ги поръчаме чрез фирма “Прохелт”, която внася Tubifast.

На презентациите на Конгреса говориха за новите терапии, които още са в процес на разработка, но за тях ще разкажем в следващия пост.

Лекарите в Загреб не знаеха нищо за болестта на момчето ми

интервю с Власта Змазек, председател на ДЕБРА Хърватска
източник: Агенция „Блиц“

– Г-жо Змазек, вие сте основател на тази организация, как започнахте?
– Създадох организацията през 1996 г. Започнахме само 10 човека, сега имаме 50 пациенти и семействата им. Общо над 200 човека работят с нас.

– Каква беше ролята на здравните институции в Хърватия тогава и каква е сега за пациентите с това рядко заболяване?
– Отне време и коства много труд. Когато започнахме през 1996 г., единствената ни цел беше да обменяме информация и да се подкрепяме един друг. Аз лично исках да споделя с други в моето положение, че има възможност да се отиде в чужбина, да се направят операции… Така установихме контакт – вече като организация – с високоспециализирана клиника в Лондон, сключихме договор с тях и започнахме да изпращаме своите пациенти там. Това беше началото. После, в един момент се наложи да поканя един от специалистите от Лондон да дойде в Хърватия, за да оперира сина ми. Защото в този период за мен беше трудно да организирам двумесечния си престой в Лондон – финансово това беше невъзможно за мен. И аз го поканих в Загреб. Така поставихме началото на много полезно сътрудничество с екип специалисти от Англия. При това първо посещение ние организирахме среща на английския екип с пациенти и лекари в детската болница. Всъщност така

подтикнахме и специалистите в Хърватия

да започнат да учат за нашето заболяване. Отне години – днес имаме 11-12 специалисти, които задълбочено познават проблемите на това заболяване. Те наистина са загрижени и са въвлечени в нашето всекидневие.

– Какви специалисти са това?
– Има хирурзи, дерматолози, педиатри, диетолози… Имаме дори специализирана сестра и операционна сестра. Създаде се наистина добър екип, който всячески подпомага семействата на пеперудените деца. Но отне много време. И трябва да знаете, че ние ги мотивирахме да се занимават с нашите проблеми, ние им организирахме обучения – не правителството, не министерството, не болницата. ДЕБРА непрекъснато търсеше подкрепа от донори, спонсори, за да плаща разходите на тези специалисти за конгреси, обучения, стажове.

И малко по малко, нещата се случиха. В определен етап община Загреб започна да ни подпомага. Това продължава вече 10 години – когато имаме интересни проекти, ни помагат. В последните години получаваме съдействие и от здравното министерство.

– Защо се захванахте с това, вместо да се грижите само за собственото си дете?
– Ако наистина имаш този опит – ако знаеш какво е чувството да имаш дете с такива сериозни проблеми, мисля, че е естествено да искаш да помогнеш и на други. Като знаех през какво съм преминала, какво съм преживяла в началото, можех да помогна с познанията, с опита си на други родители в моето положение, да не минават по най-трудния път, за да намерят решение. И това ми носеше удовлетворение – че съм успяла да помогна на някого с това, което знам.

– А какъв беше вашият опит?
– Човек винаги се опитва да намери решение на първо място за собственото си дете. И по целия път, в търсене на решение, човек се учи. За родителя наистина е огромно разочарование, когато осъзнае, че той е този, който знае повече за проблемите на детето си – докторите не знаят. Това преживях. Отиваш при лекарите в търсене на отговори, на помощ, и виждаш, че знаеш много повече от тях. Това ми даде сили да събера пациентите, да им кажа, че трябва да си споделяме всичко, което знаем, но трябва да го казваме и на лекарите. Имаше дълъг период, преди да осъзная това. Дори не водех детето си на контролни прегледи в Загреб, предпочитах да събирам пари и

веднъж в годината да го водя в Лондон

Бях бясна, мислех си – как може нищо да не знаят! След време си дадох сметка, че аз трябва да им разказвам – какво съм видяла, какво съм научила. Така ще добиват познание, и ще знаят повече отговори, когато при тях отиде друг родител. Това е верният път. Трябва да се научим да мислим за това. Затворени в проблема си мислим само: „Аз имам нужда от помощ, аз имам нужда от подкрепа.” Но трябва да си дадем сметка, че те няма как да знаят, ако не влизаме при тях, не им водим децата си, не им казваме какво, как и защо се е случило.

– На колко години беше синът ви, когато стигнахте до това решение?
– На десет-дванайсет (смее се)! Както виждате, отне ми време. Сега е голям мъж, на 29 е. Той преживя 5 операции на ръцете и след това започна да тренира тенис на маса. Това го изтощаваше, но той беше щастлив! Беше срещу всички съвети на лекарите…

– Как се лекуват сега децата с булозна епидермолиза в Хърватия, какъв е резултатът от усилията ви?
– Най-важното е, че когато се роди такова дете, вече всички лекари знаят къде да го изпратят – в коя болница има подготвен екип, който да поеме ситуацията. От тази специализирана болница веднага ни се обаждат, когато има ново семейство. Ние се срещаме със семействата, говорим с тях – бавно, разбираемо – за какво става дума, как да се грижат за детето си, как да се справят с проблема. Опитваме се внимателно да им обясним, че това е състояние доживот, но може да се постигне добро качество на живота – напълно възможно е! Едно от най-важните неща е да не се обвиняват – сами себе си и един друг, да приемат, че има проблем, но да се опитат да продължат да живеят нормално, доколкото е възможно. Не трябва целият живот на семейството да е фокусиран само върху проблема. Това не е лесно, отнема време, но може да се постигне.

– Постигат ли го, как мислите?
– Знаете ли какво осъзнах след толкова години – родителите са тези, които страдат най-много. Те отдават целия си живот, за тях не съществува друг живот освен семейството и детето с проблем. И след 10-15 години резултатът от това поведение и отношение пак е по тяхна вина. Защото тези родители са склонни да са свръх-протективни към детето си. А то трябва да бъде научено просто да се опитва да живее възможно най-нормално, да стане независим човек, да не прави определени неща, които му вредят. След всички тези години научих, че това е верният път. В нашата организация има едно момиче, чиито ръце са осакатени от заболяването, кракът й беше ампутиран преди време също… Но тя е толкова щастлив и лъчезарен човек! Тя е много добър художник. ДЕБРА организира първата й изложба и вече я канят навсякъде – в художествени училища, за участие в други изложби. Тя е активна, показва какво може, пътува. А като я погледнете, въобще няма ръце – заради непрекъснатите рани при някои от нашите пациенти пръстите срастват към дланта – така е и при нея… Но тя рисува и живее!

Човекът от МОЛ-а

от Триша Кнут

Това се случи преди две зими. В един ден точно като днешния – ветровит, студен, снеговит, в който нямахме какво да правим. Съпругът ми беше на работа целия уикенд и децата искаха да излязат от къщи. Решихме да се качим в колата, облечени дебело и да посетим Фермерския пазар, който се провеждаше в МОЛ-а в центъра на Епълтън.

Излизанията сред обществото винаги са стресиращи събития. Не за децата, а за мен. За мен е важно да се опитваме да се забавляваме (децата, разбира се) без оглед на обстоятелствата, а това означаваше да игнорирам много въпроси и погледи от любопитни непознати.

При ЕБ е изключително трудно да се балансира изяждащата времето ежедневна грижа за раните и отделянето на време за живот. Ако въобще искахме да се позабавляваме, превръзките и банята трябваше да почакат. Миризмата на псевдомонас и стафилококи щеше да съпровожда Чарли където и да отидем.

Чарли често се чешеше по лицето и врата, докато пътувахме с колата, а аз безпомощно карах и се опитвах да се съсредоточа върху пътя. Когато пристигнахме на Фермерския пазар вратът и брадичката му бяха претрити до месо и кървяха. Кръв и лимфа попиваха във фанелката му и по превръзките на ръцете, които беше ползвал за шкурка, с която да остърже дълбокия си и ненаситен сърбеж.

Бяхме стигнали в МОЛ-а и трябваше да взема решение дали просто да се завъртим и да се върнем в къщи, или да не обръщаме внимание на погледите и да продължим напред. Днес не смятах да наказвам здравите си деца, като ги подкарам обратно към дома. Затова влязохме.

Read the rest of this entry »

Една щастлива булка

Седмица за информираност за ЕБ

Всяка сутрин, щом часовникът ме събуди отивам право в „стаята за превръзки“, която трябваше да ни е стая за гости, приготвям каквото е нужно и влизам във ваната. Докато много внимателно минавам с гъба покрай раните си, затварям очи за момент, въздишам силно и казвам „Боже на небето, благодаря за всичко, което си ми дал. Моля те, нека не ме боли, или ако ме боли, нека го понеса. Моля те! Амин!“ Когато съм готова се връщам в стаята си и започвам да се превързвам буквално от глава до пети. Обличам се и отивам на работа. Това е ритуалът ми през последните 3 години.

В последната година се появиха някои промени в него. Някъде по средата на превързването моят нов съпруг и нашият малък булдог слизат препъвайки се сънливо по стълбите, за да ме поздравят. Джеф ме целува за добро утро и кротко започва да отваря някои от пакетите с превръзки вместо мен. После взима дрехите, които съм избрала за деня, за да ги изглади, а след това ми прави кафе в кухнята, точно както го обичам. До момента, в който се качвам в 8:30 в колата и давам на заден по алеята вече съм будна от 3 часа и половина, без нито една свободна минута. Ще е ужасна лъжа, ако кажа, че се радвам, че имам ЕБ. Обаче няма да е съвсем вярно, ако кажа, че ЕБ не е повлияло личността ми или живота ми.

Казвам се Моник Елена Мори МакКисик, имам прекрасен съпруг, притежавам свой собствен дом, работя на пълен работен ден в предприятие за комунални услуги и страдам от Рецесивна Дистрофична Булозна Епидермолиза. Съпругът ми Джеф и аз сме най-добри приятели от 16 години. Единственото ни дете е 6-месечен английски булдог, който е по-глезен от което и да е хлапе. Освен родителите и съпруга ми, ЕБ е отговорна до голяма степен за формирането ми такава, каквато съм в момента. Не че съм богата и преуспяла. Все пак, в този етап от живота ми се харесвам каквато съм, гордея се с това каква съм станала и съм по-щастлива от всякога.

Родена съм във Военната болница в Монкрийф. Когато докторът ме обърнал, за да ме шляпне, кожата от десния ми крак се изхлузила в ръката му, като ръкавица. След като съм прекарала първите си 2 месеца в инкубатор, лекарите поставили диагноза. Казали – това е ЕБ. Дали ми 2 години живот и тъй като вече имали диагноза и ме били „излекували“ колкото могат, решили да ме пуснат на гости у дома. Моите родители можели да ме вземат за седмица. През това едноседмично посещение майка ми направила единственото нещо, което всяка майка ще направи със своето бебе … обичала ме като никой друг. След като седмицата свършила и ме донесла обратно в болницата, лекарите не видели бебе с ЕБ. Те видели бебе момиченце с шапчица, държано от майка си. Тогава осъзнали, че няма по-добри ръце, в които да бъда и казали на майка ми, че няма нужда да ме връща в болницата.

Read the rest of this entry »

Г-жа Пат Барбри – жена, изпълнена с кураж и решителност

от Джина Брумит

Седмица за информираност за ЕБ

Майка ми, Лилиан „Пат“ (Брумит) Барбри е родена в Роджерсвил, САЩ, на 24 април 1934,  като недоносено бебе на 6 месеца и половина. Родена е с Рецесивна Дистрофична Булозна Епидермолиза, накратко РДЕБ. Докторът уверил баба ми, че новороденото няма да преживее деня. Когато дошла на бял свят, тежаща около половин килограм, кожата й била наранена от раждането и липсвала на някои места. Изглеждала много зле. Местният лекар не знаел нищо за състоянието й, само предположил, че нещата ще се влошават и няма да се подобряват.  Повили я, сложили я до инкубатора за пилета, за да е на топло и баба ми, която не можела да кърми я хранела с подсладена вода, сякаш е птиче.

С радост ви съобщавам, че мама живя почти 66 години с това заболяване. Тя понесе много болка, но обичаше живота и го живееше. Всички нейни лекари казваха, че мама е най-дълголетна от всички известни с тази тежка подформа на ЕБ (Hallopeau-Siemens) и Националният Регистър за ЕБ го потвърждава.

Моите баба и дядо се преместили в Мериленд когато мама била на 10 години и половина и я завели в Националния Здравен Институт, за да проверят дали може да се помогне на състоянието й. Тя тежала 14 кг по него време. Двама лекари я прегледали, но никой не знаел с какво точно си имат работа. Единият бил особено безчувствен, но другият дерматолог, д-р Гант, бил изключителен професионалист. Казал, че смята, че може да й помогне и този човек множество години работи с мама. В този Институт й направили първите операции за  разделяне на пръстите, за да бъдат по-функционални ръцете й, въпреки че възстановяването било много болезнено. Лекарят й предписал витамини, давал й желязо, за да се пребори с анемията, а тя продължавала да „упражнява“ ръцете и краката си, за да подобри движенията на ставите. Един от най-лошите проблеми при РДЕБ е стягането и свиването на крайниците и баба и мама работели много упорито, за да го  предотвратят. Бавните, упорити упражнения по време на къпане направили чудеса.

Скоро след преместването в Мериленд мама била на вечеря с родителите си. Те видели семейство с две деца да влиза в ресторанта, като едното видимо било с увреждане. Майка ми попитала баба „Мамо, какво не е наред с това дете?“, а баба отговорила „Скъпа, това дете дори не знае, че е на този свят. Помниш ли какво ти казах? Само трябва да се огледаш наоколо и ще видиш някой, който е по-зле от теб.“ Това бил мъдър съвет за едно чувствително дете, което можело да прекара остатъка от живота си самосъжалявайки се за състоянието си.  И майка ми приела тази мъдрост и живяла съгласно нея.

Read the rest of this entry »

Д-р Габриела Пола-Губо представя ЕБ-хаус Австрия

Видеозапис от Европейския симпозиум за различията в здравеопазването, посветен на Деня на редките болести, 28 февруари 2011, в Брюксел, Белгия

Опитите за лечение с фибробласти във Великобритания

От Мелиса Смит, февруари 2011

Проф. Джон МакГрат поставя инжекция с фибробласти на Мелиса

През 2006 г. екип изследователи на булозната епидермолиза (ЕБ) от Болница „Св.Томас“ ме помолиха да участвам в предварителните опити за лечение, съвместно с още няколко пациенти с ЕБ. Опитите представляваха инжектиране на фибробласти в здрави части от кожата. Фибробластите са клетките, които произвеждат Колаген VII, който липсва при пациентите с дистрофична рецесивна форма (RDEB) и бяха взети от родителите на пациентите, неизвестни донори на клетъчната банка и от самите пациенти.

На три пъти през няколко месеца бяха взимани биопсии от всяко инжектирано място, за да се оцени дали има или няма увеличено количество Колаген VII. В моя случай и в повечето от останалите имаше увеличение и това беше страхотна новина, но трябваше да изчакаме резултатите да бъдат описани, преди опитите да продължат след първата си фаза.

По време на преглед в дерматологичното отделение на „Св.Томас“ през лятото на 2008 г. проф. МакГрат и екипът му ме попитаха дали искам да участвам в следващите фази на проучването. Този път щях да бъда единствен участник, тъй като моята кожа беше показала най-добра реакция към инжекциите с фибробласти. Разбира се, казах „да!“.

Няма смисъл нашите чудесни изследователи да работят толкова упорито за да помогнат на страдащите от ЕБ, ако никой не е съгласен да тества леченията, които разработват. Усилието трябва да бъде споделено. И така, през октомври 2008 г.  ми бяха поставени 106 инжекции с фибробласти (произведени от специализирана биотехнологична фирма – Intercytex) на здрава кожа на гърба ми. Това осигури по-голяма площ, от която изследователите да взимат биопсии.

Read the rest of this entry »

Необходими документи за диагностика и личение в чужбина (“Bambino Gesu“, Rome, Italy)

Ако имате желание да диагностицирате или лекувате своето дете при специалистите от Детска Болница „Бамбино Джезу“ Рим, трябва да подготвите комплект документи. За да ви бъде по-лесно, тук споделям моя опит с процедурата.

Първоначално трябва да попълните ( в сайта на болницата )  искане за посещение – modulo richiesta prenotazione, след което ще получите отговор  с документацията, която изискват от болницата:

Детски кът в болница ''Bambino Gesu''

Детски кът в болница ''Bambino Gesu''

–         Епикриза (преведена на италиански или английски език) – съставя се от дерматолог

–         Здравна карта – как се издава вижте ТУК и ТУК

–         Формуляр Е 112 – как се издава вижте ТУК

В случая изпратихме епикризата издадена от д-р Ивелина Йорданова (национален консултант за ЕБ) и копие от здравната карта по факс.

Формулярът Е 112 беше изпратен  директно на болницата  от Здравно министерство.

След като от болницата получат нужният набор документи изпращат на пациента факс или имейл с посочена дата и час за прием .

При постъпване се изисква здравна карта и преведена епикриза (на италиански или английски език). На място се попълва картон на пациента, с който  се отива на регистратура  и се заплаща потребителска такса, която се определя според това какви прегледи или процедури ще се извършват (консултации със специалисти, изследвания и т.н.). Таксата варира от 200 – 500 евро.

Важно:

– Таксата е в тези рамки, ако всички горепосочени документи  са налице;

– Ако пациентът има здравна карта, т.е. е здравноосигурен, заплаща потребителска  такса + процент от стойността на необходимите му манипулации , която сума не е фиксирана предварително!;

– Ако пациентът няма здравна карта и формуляр Е 112, заплаща цялата сума, определена за дадения брой манипулации;

– ДНК изследванията се заплащат изцяло от пациента;

Детски кът в болница ''Bambino Gesu''

След заплащане на таксата, пациентът  се приема от специалист дерматолог, който определя какви изследвания  и посещения при други специалисти са необходими, и издава направленията за изследвания и консултации. След консултациите и изследванията при съответните специалисти дерматологът написва своето заключение и издава рецепта за медикаменти .

Ако се наложат допълнителни изследвания, извън плануваните, се заплаща нова потребителска такса.

Епикризата от прегледа се изпраща на адреса на пациента, с посочени час и дата за следващо посещение.

Ако имате нужда от повече информация, не се колебайте да изпратите въпросите си на и-мейла на ДЕБРА България – contact @ debrabg.org.